ВРАЧУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЧУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от врачувам. Семействата на тези две врачки бяха едни от най-богатите в селото — накупили си бяха много имоти, имаха колиби със стада от добитъци, даваха на сиромашта пари с лихви; и всичко това — от врачуване. Ил. Волен, МДС, 105. — Ти сам ли я [Биляна] лекуваше?.. — Сам.. Аз разбирам по нещо от врачуване, събирам билки. Д. Талев, С II, 98. През ХVII в. .., за широките кръгове алхимията във всякакъв смисъл се отнасяла към врачуването и магиите и се поставяла наред с астрологията. Ив. Въжарова, ИН (превод), 160.

2. Само мн. Думи, изрази, с които се врачува, гадае. Огромните етнографически материали, които той бе събрал .. бяха една неизчерпаема мина,.., оттук той снабдяваше всички наши по-лични списания с народни песни,.., баяния, врачувания. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.