ВРЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЀДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който причинява вреда̀, от който има вреда̀. — Ако това е тропична малария, вредното действие на хинина може да се прояви утре. Д. Димов, Т, 497. — Ще се жените ли? .. — Не съм мислил за това, но сигурно ще се оженим. — Няма да бъдете щастливи!.. — понякога си мисля, че такива като нас не бива да бързат! — Неправилна теория — каза Асен. — И вредна! А. Гуляшки, СВ, 84. — Всяко снизхождене и милост са вредни сега. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 132. Неумереното употребение на кафето е вредно особито за младите, защото раздражава кръвта и произвожда безсъница. С. Бобчев, ПОС (превод), 238. Вредни насекоми. Вреден дивеч.
ВРЀДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. за. Който може да извърши някаква работа, който е способен, годен за някаква работа. — Или не съм аз вреден за ратай? Че кога идем в гората, никой не може да набере и накити като моите дърва. Т. Влайков, Съч. II, 124. Тяхната радост е бивала безкрайно голяма, когато им се представеше случай,.. да земат грижата за някое нещастно, бедно, благонадеждно сираче,.., додето стане вредно за работа, да си изкарва само хляба. Ил. Блъсков, КУ, 9. Вредният учител, при добрата метода, може да извърши чудо работа със своите ученици. У, 1871, бр. 23, 377. Ала никой юнак не се нае / да запали той шарена цръква — / я се, мале, юнак вреден наех: / турих огин от четири страни, / та запалих той шарена цръква! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 139.
2. Който умее да поддържа ред в дом, в стопанство и под.; у̀реден. — И жена ли му се е паднало — невяста капка! Хубава, стройна, добра, вредна. П. Тодоров, Събр. пр II, 224. Всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, на̀, тече им като из ръкав, па вредни, па весели, па всеко тича на работа, всеко ради — да ти е мило и драго да гледаш. М. Георгиев, Избр. разк., 43. Моят господар имаше един приятел, гърк, с когото често се срещаше,.. Един ден, когато този приятел ни доде на гости, повика ме господарят в стаята: — Ламбро! този ми е най-добрият приятел и му трябва честно, вредно момче, да му слугува. Св. Миларов, СЦТ, 30. // За предмет — подвижен, пъргав. До тебе, Недо, да седна, / .. / до твоя урка шарена, / до твое вредно вретено. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 284.
3. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Който притежава необходимите качества, за да заслужи, да получи нещо или да заеме някакво служебно място; достоен. — Та па и не сме ние за там, му думам. Вредни ли сме ние да тропаме на дядовите Славчови врата? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 131. Елиса пресече думата на робинята си и каза на съдията: .. Горката тази девойка — Мира — е вредна да бъде моя господарка до живота си, а аз не заслужавам да ѝ бъда робиня. К. Пишурка, МК (побълг.), 478. Под Люцен паднал [Густав Адолф] .. от предателствена ръка, но паднал като герой и победител. О великий примере и идеале мой. Де да съм вреден твой потомък, напред да си отмъстя и да умра като тебе! И. Цанков, БГ (превод), 49.