ВРЕДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който причинява някаква вреда̀. — Злато .. ви дадох, а вие какво? Похабихте го. Не сте,.., техници, а негодяи. Машините развалихте. Вредители! А. Гуляшки, МТС, 71. Когато сичките людие се обичат, тогава никой никому не ще вреди, не щеше да има завистници, не щяха да ни обират крадци,.., накъсо, не щеше да има никакви вредители на благополучието ни. Т. Икономов, ЧПГ, 60. // В тоталитарния период — вражески настроено лице, което съзнателно се стреми да причини икономически или политически вреди на държавата или да осуети полезни нейни мероприятия. — Започвам да виждам ръката на вредителя! — извика веднаж Горов.. — Някъде, изглежда, имат интерес да не светне Змейово, да не прогледнат нашите Родопи! Б. Несторов, СР, 226.

2. Животно (насекомо или гризач), което причинява вреди на земеделските култури или на горите. Картофеният или колорадски бръмбар е опасен вредител по картофи‑

те, чушките, доматите, с чиито листа се хранят както възрастните, така и ларвите. Зоол. VII кл, 50. Вредители по овощните култури.

3. Растение, което причинява вреди на земеделските култури или на дърветата. Опасни вредители по културните растения са главните, ръждите, моравото рогче, пероноспората. ОБиол. Х кл, 24. Гъби вредители.

◊ Вредители на книгата. Насекоми и микроорганизми, които повреждат хартията по физиологичен начин чрез отделяните от тях киселини и влага.

— От рус. вредитель.