ВРЕДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЕДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Вреден1. Тие хора са чорбаджие от старо време,..; а подобни личности са биле сякога вредителни за сяко едно обществено предприятие. С, 1872, бр. 46, 367. Различни пиленца скачали от дърво на дърво и едни от тях са ползувале от най-едрите плодове, а други ги очищале от вредителните насекоми. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Къртът, — това полезно за земледелеца животинче, — е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомните растения червеи, буболечки и пр. Ступ., 1875, бр. 7-8, 64.