ВРЀДНО

ВРЀДНО. 1. Нареч. от вреден1. Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или пък други обстоятелства. Ив. Вазов, БП, 113.

2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз да. Означава, че извършването на нещо се преценява като неблагоприятно, нанасящо вреда на някого или нещо. Вредно е за благото на отечеството да допущаме злоумишлените хора да избягват достойното наказание. Хр. Ботев, КК (превод), 67.

Списък на думите по буква