ВРЕКА̀ЛО

ВРЕКА̀ЛО1, мн. -а, ср. Врескало. За да се осветли върху кроежите на Домна, за да подразбере нещичко за бащата, за да се увери, че тоя развей-плява не ще да чуе за Домна и още по-малко за врекалата,.. — един ден леля Марийка подхвана. Б. Болгар, Б, 77.

ВРЕКА̀ЛО

ВРЕКА̀ЛО2, мн. -а, ср. Диал. Жабешки крясък; вряк. Жабешкият концерт се приносяше със своите разнообразни песни и врекала от Слатина, Балтей, а най-вече от Геранското блато. Ц. Гинчев, ГК, 282.

Списък на думите по буква