ВРЕКЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който много вряка, врещи; вресклив, вреслив. Вреклива жена.

2. За глас и под. — който е остър, рязък; креслив, пресеклив. Имаше години, когато през лятото не падаше капка дъжд и тогава правеха молебени.. Минаваха по изгорелите ниви.., а попът пееше с вреклив пиянски глас. И. Петров, ОЗап., 56. В това време се разнесоха врекливите звуци на клаксона. И. Петров, ОЗап., 104.