ВРЕЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕЛЀЦ, мн. няма, м. Диал. 1. Вряла вода; врелок. Ти пишеш, майко: късен мраз попарил като с врелец овошките, лозите. Ив. Бурин, ПТ, 49. А помежду това разказували и различни чудеса, като н. пр. че в морето под екватора / .. / водата е горяща като врелец. Р. Йошев, КВИ (превод), 224.

2. Силно врене, кипене. — Подстъквай, бат Недялко,.., все да има сухи дърва да се подклаждат, да ври все с врелец, чак догде уври. Ц. Гинчев, ГК, 68.