ВРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЀМЕ1, мн. времена̀, ср. 1. Само ед. Филос. Основна форма на съществуване на материята, която се изразява в закономерната координация на сменящите се едно с друго явления. Времето е необратимо и еднопосочно. То тече само от миналото към бъдещето. То няма начало, няма да има и край, защото материята съществува вечно и е неунищожима.
2. Само ед. Обикн. членувано. Продължи
телност, траене на всичко, което става, което се извършва в битието, измервано със секунди, минути, часове, дни, години и пр. Левски спада към онези дейци, чието величие времето с нищо не може да засенчи. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Своята дълбока наука и всичките си знания той беше добил от безчислените писмена, които времето чертае по корите на старите дървета и по йероглифите. Елин Пелин, Съч. II, 133. Колкото повече минава времето,, толкова повече расте тревогата в душите. Л. Стоянов, Х, 12. Те [колелетата] пееха сега много по-хубаво, отколкото по-рано, и Сали Яшар ги правеше тъй не само за да задоволи мющериите си, но защото беше вече убеден, че наедно с това той върши и онова голямо благодеяние, за което толкова време много беше мислил. Й. Йовков, ПР, 160. // Период от последователна смяна на минути, часове, дни и т. н. Откакто са в тоя лагер, времето тече бавно, монотонно и скучно. Й. Йовков, Разк. I, 13-14. Може би не бе изминал един час, откакто лежеше в леглото, но му се струваше, че времето върви много бавно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 363. Разговорът ни отиваше занимателен, времето минаваше неусетно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 175. Ден за ден времето се изнизваше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.
3. При състезание или при тренировка — резултат, постижение по отношение на продължителност на пробег, преплуване и под. с оглед на някакъв еталон. Начеващите лекоатлети дават по-добро време, когато при стартирането на завои застават от вътрешната страна на пътеката. НС (превод), 31. — Аз, такова... пак за плувците... — продължи веднага атаката Найден Кирилов. — Вчера на контролните състезания се смаях. Нямате представа какви времена дават. В. Райков, ПВ, 6.
4. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Определен период, част от година, месец, денонощие и т. н. Миналата година,.., по това време беше, отидохме с нея на нивата да копаем царевицата. К. Петканов, МЗК, 62. Точно в определено време през нощта и особено сутрин, ясният и звънлив глас на петела огласяше околността и обаждаше на старите войници, колко е часа. Елин Пелин, Съч. II, 156. И наистина, редовно всяка събота, почти по едно и също време, Палазов дохождаше в Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 40. След като се поти и пъшка три недели време, момъкът най-сетне измайстори една кошница. А. Каралийчев, МО, 16. По време на блокадата бяха разбити четите на Дойчин, Касапа, Македонски и други. К. Ламбрев, СП, 82. — Баща ми загина с кораба, а майка ми през време на чумата. Гр. Угаров, ПСЗ, 31. Възнисичкият селянин дойде до него и мълчаливо го гледа някое време. А. Гуляшки, ЗР, 317. Ази във времето на пожара ся разпоредих да изведат болните вън, за да не изгорят. С, 1872, бр. 43, 337. Вечерно време. Неделно време. Нощно време. Работно време. Учебно време. Губя си времето. // Обикн. със съгл. опред. Част, период от годината, който се характеризира с определени климатични условия; сезон. Местото около тия брястове беше варовито и усойно, пролетно време навсякъде избуяваше трева. Г. Караславов, СИ, 19. Тая воденица беше настрана от селото и работеше почти само зимно време, защото беше на извори и не замръзваше. Ил. Волен, МДС, 15. Есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир кервани коля към Балчишката скеля и към водениците в Батова, нямаше през де другаде да минат, освен през Антимово, край хана на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 5. Скучен ми е животът тука. Да беше поне лятно време да имаше разходки. Ив. Вазов, ПЕМ, 29. Освен това цената на кожите зависи и от времето, през което са одрани: зиме убитите лисици дават по-гъсти и по-хубави кожи от лете убитите. Т. Икономов, ЧПГ, 19. Ходя на екскурзии през всяко време на годината.
5. Исторически момент, епоха, ера в живота на човечеството, на някой народ, държава, общество, който обикн. е известен, характерен с нещо. Накъдето да погледнеш,.., очите не могат да се наситят на широката панорама от гори, долове,.., от тепета и от такива височини, които напомнят крепости, останали от далечни времена. Ем. Станев, ЯГ, 102. Началникът на тайната полиция се поклони, седна и зачака. Времената бяха неспокойни, тревожни и той знаеше, че шефът му го бе извикал не за мухабет, а за да се осведоми за работата по разузнаването или да му даде някое нареждане. Д. Спространов, С, 103. Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян. Д. Димов, Т, 4. Самуил вдигна сведената си глава и решително обърна коня си. Напред пустееше планинският път. Като изпъна поводите, Самуил тръгна по него. Тъй завършват свитъците от сказанието за времето на Самуила. А. Дончев, СВС, 843. Силуетът ѝ се очертаваше върху огнения хоризонт като бронзова статуя на някоя света пастирка от библейските времена. Елин Пелин, Съч. II, 64. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Геологични времена. Езически времена. Предисторическо време. Размирно време. Смутни времена.
6. Само ед. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Удобен, сгоден, подходящ или назрял момент, когато трябва да стане, да се извърши нещо. И Райка припкаше и
залягаше по цял ден и знаеше сѐ, кога какво ще трябва да се върши из къщи и кога е време за женска работа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Каква ли беше тая магическа, неизвестна конница, която само с появата си върна назад предните части на ромеите... Беше ли време за въпроси, за чудене! Й. Вълчев, СКН, 183. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки.., а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци. А. Дончев, ВР, 203. Голямата дъщеря обади, че всичко е готово и че е време да тръгват. Стопанката също беше готова за тръгване. — Време ли е? — попита Милан и като погледна часовника си, отговори: — Време е. Г. Караславов, Т, 79. — Време е вече да те оставим, войводо, — каза той с предишния сладък глас. Ст. Загорчинов, ДП, 354. — Кажи на братята си, че е вече време да стегнат кораба за гроздобер. К. Петканов, СВ, 163. — Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си подробно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218.
7. Грам. Граматична категория, чрез която се определя положението на глаголното действие спрямо момента на говоренето. Бъдеще време. Минало време. Минало несвършено време. Минало свършено време. Сегашно време.
8. Муз. Всяка една от равните по трайност ритмични единици, които образуват такта и се означават с числителя на тактовия показател. Нека добавим, че още от началото Бетховен почти винаги възприема три времена и че използувана тоналност най-често е ми бемол. В. Йонова и др., Б (превод), 155.
◊ Гражданско време. Астрон. Времето на част от земната повърхност, която се намира между два меридиана. Гринуичко време. Астрон. Времето на Гринуичкия (нулевия) меридиан. Западноевропейско време. Астрон. Времето на Гринуичкия меридиан. Звездно време. Астрон. Времето на едно завъртане на Земята около нейната ос по отношение на звездите. Източноевропейско време. Астрон. Времето, което е с два часа напред спрямо гринуичкото. Машинно време. Техн. Времето, в течение на което машината изпълнява работа по обработването или преместването на изделие без непосредствено въздействие върху него от страна на работника. Местно време. Астрон. Времето, определено за дадена географска дължина. Поясно време. Астрон. Местното средно слънчево време на основния меридиан. Средноевропейско време. Астрон. Времето, което е с един час напред спрямо гринуичкото.
> Без време. Разг. Преждевременно, по-рано отколкото трябва, би се очаквало. Към групата, която говореше български, се приближи млад, прегърбен мъж, без време застарял. Ал. Бабек, МЕ, 30. Грозни одумки отсам-оттатък, ядове и плач по дъщеря ѝ я сведоха без време в гроба. П. Тодоров, И I, 32. В нѝедно време. Разг. В неподходящ за случая момент. — Къде така в ниедно време си тръгнала? О. Василев, ДГ, 28. Дъждецът есенен ръми / и мокри и пронизва чак до кости / и турци, и кара гяури, що на гости / в ниедно тям време са дошли. К. Христов, ЧБ, 28. Времето ми е минало и заминало. Разг. 1. Не съм способен вече да върша работата, с която съм се занимавал досега. Младите ме вече не закачат; времето ми за работа, за овчарлък, оране е минало и заминало. 2. Остарял съм вече. Стори ми място при тебе, / .., / тебе ти време минало, минало и заминало. Нар. пес., СбНУ VI, 25. Във (во) време о̀но. Книж. Някога си, много отдавна, незнайно кога. — Старите хора разказват, че във време о̀но глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116. В последно време. Разг. През последните месеци или дни до момента, в който се говори; напоследък. В последно време групата на Щерев бе се увеличила с още шест души. Д. Ангелов, ЖС, 306. В последно време капитанът пътуваше с единствения си син Гонсалви. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. В първото си време. Разг. В началото, в първоначалното състояние на нещо; в нечие начално, първоначално състояние. Той беше повече в опозиция на правителството, макар че в първото си време областното събрание не беше разделено на две партии. Ив. Вазов, ВБ, VII. В скоро време. Разг. Бързо, за малко време, за кратко време. Тя [авлигата] привлече вниманието на други две авлиги и в скоро време горичката се огласи с крясъците на тия птици. Ем. Станев, ЯГ, 89. Доброто старо време. Обикн. ирон. Миналото, гледано обикновено в идеализирана светлина. Двете възрастни дами произнасяха френски думички с френски акцент — единственото нещо, което им бе останало от доброто старо време. Ем. Манов, БГ, 127. До <едно> време. Разг. 1. До определена възраст, до определени години. Кълвачев помълча само миг и заключи дълбокомислено: — Женската красота е до време! Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. 2. До известен определен момент. До едно време равнодушен към тях, той изведнаж наостри уши. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 169. При такова несъответстие на силите защитата, колкото и упорита, щеше да трае до време. Г. Караиванов, П, 51. До никое (някое) <си> време. Разг. До много късно през нощта. Панко се прибра вкъщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча.. — Хубава работа! — .. — Аз съм капнала от умора, а ти хойкаш до никое време. Д. Ангелов, ЖС, 73. През зимата Найден се отпусна, започна да пие и да закъснява до никое си време по кръчмите. К. Петканов, ОБ, 205. Вечер, като си легнат чичо Венко и децата, тя до някое си време ще седянкува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Едно време. Разг. Някога, много отдавна, преди много години. — Едно време, когато бях млад, идехме тук, в Добруджата, да дирим работа. Й. Йовков, ЧКГ, 172. За (на) вечни времена. Разг. Завинаги, вечно. — Хайде да извикаме Кандовчето, художника, да те изрисува с бои на кадро,.. За вечни времена да остане и правнуци да дочака, та да знаят, кой е събирал това богатство и имот. Чудомир, Избр. пр, 9. Тя му поръча свирка в един далечен град на бащините ѝ владения,.. Като тази свирка няма да има втора, тя ще остане за чудо и за приказ на вечни времена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281. За време. Остар. Книж. Временно, за известно време. Знаем най-после, че сичките дипломатически доброжелания на Европа да се облекчи чрез някакви си административни реформи животът на турската рая не са нищо друго, освен желания да са отстрани за време окончателната смърт на Турция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 212. Има време. Разг. Обикн. при отговор — за означаване, че някаква работа може да почака, може да не се върши още, не ѝ е дошло времето, търпи отлагане. — Защо не пиеш вода? — попита го Елена. — Има време, ще пия. К. Петканов, В, 74. Имало едно време. Нар.-поет. Живели, съществували (някога). (Обикн. начало на нар. прик.). Имало едно време един дядо и една баба. Имам си времето. Диал. Богат съм, имотен съм. Махо си има времето, дал му господ, затова на дъщеря си ще трябва да даде.. Каквото похване, на злато го превръща. К. Петканов, БД, 13. Кое време е. Разг. 1. Колко е часът. — Снощи, не знам кое време е било,, ама трябва да е било късно, току-що бях позамъгнал малко, слушам, кокошчиците ми нещо изкрякаха и изпърпаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Откакто беше на границата, той можеше да познава кое време е и без часовник. Й. Йовков, ЧКГ, 184-185. 2. Много е късно. — Бъбрим ние, а другарят Павлов е гладен — кое време е! А. Гуляшки, МТС, 47. Крайно време е. Книж. За означаване, че нещо не може повече да се отлага, непременно трябва да се осъществи, да се извърши. Крайно време е да се прекратят кръвопролитията в Близкия Изток. Минава ми / мине ми времето. Разг. Остарявам, застарявам, минава ми младостта. — Аз няма да се омъжвам. Като че ли вече ми мина времето. Д. Кисьов, Щ, 489. Минавам си / мина си времето. Обикн. с някого. Разг. Неодобр. В любовни връзки съм с някого, без да имам дълбоки чувства и сериозни намерения към него; забавлявам се с някого. Искал си, значи, да си минаваш времето с мене и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Тъй постъпват само подлеците! Св. Минков, РТК, 87. На времени; на времена. Остар. и диал. От време на време; понякога. — Аз остарях, но на времени пак ми дохожда нещо като жажда да видя кръвчица. Ив. Вазов, Р, 28. Аз бях отчаян и на времени ми дохождаха такива припадки, чтото, ако да ся повтарят, може да ма докарат до престъпление или да ма убият. Хр. Ботев, Съч., 1929, 380. На времето <си>. Разг. 1. Някога, много отдавна. Пратеник до Траяновата врата тръгна овчарят Петър — Орловото око, оня същият, който на времето срещна Самуила и му каза, че старейшината го вика в Костенец. А. Дончев, СВС, 579. На времето си,.., той хубавичко се е налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халосник и на неподражаем хороигрец. Елин Пелин, Съч. I, 168. 2. Точно в определения, най-подходящ момент. Всяка работа започваше на времето си, всяка грижа и всяка радост идеше на реда си. Й. Йовков, Ж 1920, 22. Сяко нещо на времето и копривата през велики пости. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 152. Накрай време. Диал. 1. В последно време; напоследък. — При старите чорбаджии бяхме останали накрай време само жълъд на хромил да мелите. П. Тодоров, Събр. пр II, 410. 2. В най-последния, крайния момент. — Бе тя моята сестра днес да навършвала деветнайсет години!.. — Добре, че се сетих накрай време, Василе. Инак съвсем без армаган щяхме да дойдем! Ст. Дичев, ЗС II, 607. На първо време. Разг. В началото, отначало. Къщата имаше шест стаи с готварница, килери и зимник, но се приготвиха за училище само две по-големи стаи на горния кат,.. и стигнаха те на първо време. Д. Талев, ПК, 237. Ни в (по) туй (това), ни в (по) онуй (онова) време. Разг. В неподходящ, неудобен момент. — Аз пък на ума ти се чудя! Чак откъде си се запътил ни по това, ни по онова време! П. Стъпов, ЖСН, 123. Посред нощ, ни в туй, ни в онуй време, когато бяхме заспали, за чудо голямо, до краката ни излая едно куче. З. Стоянов, ЗБВ II, 274. Никое <си> време. Разг. Неподходящ, неудобен за нещо момент, период от време. Кондукторът Павлов спря първите, които излизаха от помещението, и се развика, че сега е никое си време и е рано за почивка. Д. Добревски, БКН, 172. Нощно време. Разг. През нощта; нощем. Рекъл ѝ, че ща ѝ даде млогу пари, ако изпита убаво и да му каже как може да влезе нощно време при царя. Нар. прик., СбНУ ХI, 103. Някое време. Разг.; Няколко време. Остар. Неопределено кратко време, известно време, немного време. Момчил бързо се изправи. Той пусна ръката на жената и някое време гледа пред себе си, като че ли виждаше нещо далечно и минало, но все тъй живо и ясно. Ст. Загорчинов, ДП, 86. Няколко време вече Нилов тънеше в сладостно дремливо замечтаване под музиката на веявиците,
когато на вратата се почука. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Някое <си> време. Разг. Много късно вечер или през нощта. У Ралчови бяха неспокойни. Стана вече някое си време, хората вечеряха и си изполягаха, а този, когото очакваха, не идваше. Ст. Даскалов, СЛ, 462. От време. Разг. От някога си, от много отдавна. — Ние сме в планински район — продължи някак по-спокойно Тасе Стоичков. — От време тук земята е малко. Кр. Григоров, ТГ, 95. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 121. От време на време. През известен промеждутък, понякога, сегиз-тогиз. Под стрехата гукаха гълъби и от време на време се чуваше плясъкът на крилата им. Й. Йовков, ЧКГ, 146. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош. Елин Пелин, Съч. III, 20. От <дядово> адамово време. Разг. От много отдавна, от много стари времена. А правото според мен е туй: кютете сукини синове, приказвайте само за онова, което от дядово Адамово време се знае, че дяволите ще ви вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 182-183. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 163. Отживявам / отживея времето си; отживявам / отживея своето време. 1. За човек — остарял съм, не съм вече годен за работа. И Генка ще задомиш, ако е рекъл Господ — каза Кръстю. — Не знам — усъмни се старецът с онова спокойствие, свойствено за хора, които вече знаят, че са си отживели времето. Г. Караславов, ОХ I, 416. 2. За предмети, възгледи и пр. — не отговарям на изискванията на епохата; старомоден съм. В края на ХIХ в. романтизмът отживява времето си и се превръща в консервативно течение. От кое време; от кои времена. Разг. От много отдавна, неизвестно кога; откога. Отвори се широко тежката порта на Аврам Немтуровата къща — кой знай от кое време не бяха отваряни така и двете ѝ поли. Д. Талев, ПК, 236. Открай време. Разг.; От време о̀но. Книж. Откакто се знае и помни, от много отдавна. В клоните на тая чудна върба от край време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет и в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. — Ей, работен ни е народът от време о̀но — това си е истината! То и затова сега никой не се плаши и не бяга от работа. ВН, 1960, бр. 2671, 4. Петляно време. Диал. Часовете след полунощ, когато пропяват петлите. Когато есенната нощ приспа наокол селото, чак към петлено време, открехна се прозорчето и през граните на къдравата лоза надникна усмихната Неда. П. Тодоров, И I, 17-18. Някой на порти почука — / .. / Тя си йе вънка излязла / па си йе виком викнала: / "Кой иде мене да плаши / по това време петляно?" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 118. По едно време. Разг. В един не точно определен момент. По едно време леко издрънчаха прозорците на къщата, и някъде много надалече проплака глас. К. Петканов, СВ, 7. По (в) никое (никакво) <си> време. Разг. 1. В неподходящ, неудобен, неочакван момент за нещо. В Чуреково слязохме по никое време. По улиците на новозастроеното с двукатни къщи селище хора не се виждаха. Н. Хайтов, ПП, 93. — Защо се връщаш в никое време? — попита баща му сърдито. — Не отиде ли с конете. — Чичо ги беше извел — излъга Янко. Ем. Коралов, ДП, 43. 2. Много късно вечер или през нощта. Русин се измъкваше по тъмното и се връщаше по никое време. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155-156. По някое време. Разг. След много време в един неточно определен момент. По някое време му се счува, че вратникът наново припука. Ст. Даскалов, БМ, 13. — Милено, — извика пак старецът.., но дълго никой не му се обади. Чак по някое време медното клопотарче пак мерно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87. Преди време. Разг. 1. Преждевременно. Камен вдигна глава. До него стоеше дребна боса женица, с пожълтяло състарено преди време лице. Цв. Ангелов, ЧД, 175. 2. Отдавна. Проспивам <си> / проспя <си> времето. Разг. Изпускам важен момент, удобен за извършване на нещо. — Да, трябва да признаем, че сме проспали времето. — .. — И сега нито знаем какви са тия хора, нито кога са се формирали като нелегална група, нито къде се укриват. Д. Ангелов, ЖС, 261. — Знаеш ли, какво става утре, знаеш ли, или и ти като мене си проспал времето си? Елин Пелин, Съч. IV, 135. С време1. Разг. 1. Точно когато е необходимо, нужно; своевременно. "Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желал да работи, но нямал случай." (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 184. — Рашко, докато се върне Дойчин, всичко е в твои ръце, нали знаеш? Прави, каквото ще правиш, но жътвата с време прибери. К. Петканов, ЗлЗ, 106. 2. Без забавяне, незабавно, бързо. Тук у вас той [Стойко] няма ония условия на лекуване, които ще намери в болницата. Моят съвет е — пращай го с време, докато не е късно... Г. Караславов, С, 183. С време2. Остар. След години, в по-късен период на нещо. Понякога дори по играчките и по игрите може ся позна на кое дете какво му тегли сърце и с время что ще обича по най-много да работи. Лет., 1874, VII. С време3. Диал. От много години; от отдавна. Щом пое работите в къщи свако му — той с време още го погледваше на криво — и даде път на Раля. П. Тодоров, И I, 117. С течение на времето. Книж.; С време. Разг. Постепенно, в продължение на месеци, години. Младият
преспанец живееше там в богата търговска среда и с течение на времето бе се сродил с нея, придобил бе нейните нрави и схващания. Д. Талев, ПК, 599. Тогава се появи на челото ѝ [на Ганка] тънка бръчица, която с течение на времето ставаше все по-дълбока. М. Марчевски, МП, 6. После с време свикнаха и драго започна да им става, че от толкова далеко идват хора да търсят Обрада, техния съселянин. Ст. Загорчинов, ДП, 74. Що е време — все е напред. Разг. Казва се, когато нещо може да стане, да се направи, извърши и по-късно в бъдеще, а не само до този, в този момент. Раниха ме, дето се казва, с първия куршум.. — Само за това не бери грижа! — усмихна се отново лекарят. — Що е време — все е напред... С друго ще се отсрамиш... П. Вежинов, НС, 85.
ВРЀМЕ2, мн. няма, ср. Състояние на атмосферата в определен момент с оглед на температура, валежи, ветрове, облачност и пр. През деня далечни, тихи и сухи светкавици мигом разтваряха червени ветрила в дъното на хоризонта. Те показваха, че времето ще се задържи хубаво. Ил. Волен, МДС, 95. Заваля гъст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Но времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. Й. Йовков, АМГ, 19-20. Миналата събота, ако си спомняте, утринта валя проливен дъжд, на обед времето се изясни и до вечерта имахме един прекрасен ден. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. Стоилка вървеше редом с него превита от студ, носеше палурчетата и двете блюда и кълнеше времето. Елин Пелин, Съч. II, 25. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина, на Витоша. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 13. Орачът иска дъжд, а пътникът сухо време. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 12. Дъждовно време. Мрачно време. Облачно време. Студено време. Топло време.
◊ Кучешко време. Разг. Много студено и понякога придружено със силни валежи време, обикн. късно есен или през сухите зимни дни. Молих се на воденичарите, никой нищо не ти дава! Па и кучешко време се покара. Буките на воденицата са замръзнале, колелата не се въртят. Кр. Григоров, ОНУ, 82.