ВРЕМЕИЗМЕРВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. За уред — който измерва времето. И докато обсерваториите вече употребяват електронни, кварцови и атомни времеизмервателни уреди, от няколко години камертонът навлезе в областта на ръчните часовници. НТМ, 1966, кн. 211-212, 91.