ВРЕМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който съществува, трае или се използва само до определено време. Противоп. постоянен. Пратениците стигнаха близо до село Чоба и там се установиха на временен лагер. Връщането им навреме стана невъзможно. К. Ламбрев, СП, 92. Макар че имаха специална задача да охраняват морския бряг, те гледаха на това като на временна и второстепенна работа и чакаха всеки ден да заминат напред. Й. Йовков, Разк. I, 47. Настана тревога из градеца..: щяла да дойде войска. Още от сутринта хората се разшаваха;.. Превърнаха училището на временна казарма. М. Кремен, СХ, 24. Временните неуспехи никога не трябва да стряскат и да обезкуражават ръководителя. Сл. Трънски, Н, 107. Временно явление. Временна наредба. // Който върши, изпълнява някаква работа, дейност за определено време. — Ти, стрико Евтиме, ще дадеш пушката на някой по-млад човек. Ще бъдете вие временни управители на селото. Д. Талев, И, 518. И двамата бяха българи съдии в търновския, турски съд. Те участвуваха сега и във временния съд, който съдеше бунтовниците след въстанието. Зл. Чолакова, БК, 124. Временен работник. Временен служител. Временна управа. Временно правителство. // Който съществува или трае кратко време; краткотраен. Но изворът на поезия у Чинтолова престава твърде скоро, види се, защото у него тя ще е била само младежки кипеж, временно увлечение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 8. Мина му през ума да седне и веднага да напише писмо на Дафина, да я успокои и да я подготви с нежни думи за временната раздяла. К. Петканов, В, 199. — Това е само началото, момчета. И като всяко начало то е най-тежко: наред с радостите, наред с възторга има и разочарования, мъка, временни отливи... Ст. Дичев, ЗС I, 238. Временни нужди.