ВРЕМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЀМЕННО нареч. За известно време, до определено време. Противоп. постоянно. — Вие, струва ми се, работехте във финансовото министерство, нали? — Да. Там съм временно главен писар, с изгледи за повишение. Св. Минков, РТК, 99-100. Едно от тия отделения,.., беше преобърнато временно в затвор. К. Величков, ПССъч. I, 31. // За кратко време; краткотрайно. Годеникът на Бистра бе временно командирован на границата. М. Грубешлиева, ПИУ, 42. Стопанинът стои като на бодли и не знае как по деликатен начин да експедира временно сладкодумния си гост. Ал. Константинов, БГ, 42.