ВРЀМЕНЦЕ

ВРЀМЕНЦЕ1, мн. няма, ср. Разг. Умал. от време1 (във 2, 4 и 6 знач.). Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 214. Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо — още по̀ не ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се,.., сърце готово за човещина. Й. Вълчев, РЗ, 139.

ВРЀМЕНЦЕ

ВРЀМЕНЦЕ2, мн. няма, ср. Умал. от време2. Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла.. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце! — въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма. А. Гуляшки, МТС, 230. И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо! Ст. Марков, ДБ, 8. — А временцето хубаво, рекохме да поизровим земята и да засеем нещо, малко лук, малко боб. Й. Йовков, СЛ, 141.

Списък на думите по буква