ВРЕМЕТРАЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕМЕТРА̀ЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт. Бл. Димитрова, Лав., 97. Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката ѝ — месецът — се удължава. К, 1963, кн. 3, 30. В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно. Пр, 1952, кн. 6, 69.