ВРЕЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЀЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Врещя. Белуша вречи на двора и дърпа въжето. Мисли си за дъхава тревица. Г. Краев, СТ, 31. — Мало е, вчера се доби.. Сѐ вречи, сѐ пищи, не е задоено още. Сираче остана.. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Колко ти са дечицата? / — Пет на нива, пет на лозе / и петнайсет просо варят, / едно вречи, друго кречи, / едно сочи да се роди. Нар. пес., СбВСт, 791.