ВРЕЩА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЀЩА ж. Диал. Вретище (в 1 знач.); врещ. Зави [Султана] с раздърпана вреща една стара, очукана пръстена тенджера, дигна я внимателно под мишницата си, боеше се да не я разплиска. Д. Талев, ЖС, 400. И събраха всичко, що намериха книжно,.., книги, ръкописи и пр., събраха ги и ги нагнетиха във вреща. К. Шапкарев, МЖБМ, 27. Починям да описуем къща в покъщина на наша Болгарска Македония .. Общи орудия:.., дисаги, вреща, сакуле, садило, ченгел, лопата. ЦВ, 1859, бр. 433, 3-4.

— Друга форма: врѐча.