ВРЕЩЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕЩЀНЕ ср. Отгл. същ. от врещя. Тишината отново се наруши от печалните викове.. Не бе човек. Звуците напомняха ту врещенето на яре, ту мученето на теленце. Й. Радичков, ПЦ, 37. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога се появи на прага. Ст. Загорчинов, ДП, 48.