ВРЍЧАМ

ВРЍЧАМ, -аш, несв.; врека̀, вречѐш, мин. св. врѐкох, прич. мин. св. деят. врѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. врѐчен, св., прех. Диал. 1. Обещавам, обричам нещо или някого. Един нещастен случай, и работата може да се разплете. "Не, няма време за отлагане" реши Юрталана. "Каквото съм врекъл, трябва да го дам!" Г. Караславов, С, 71. А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. — Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да ѝ зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.

2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!... Ст. Загорчинов, ДП, 86. вричам се, врека се страд.

ВРЍЧАМ СЕ несв.; врека̀ се св., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. Иконописецът се разкайваше най-искрено,.., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща. Кр. Григоров, И, 21-22. — Прости ме, Хадър ага,.. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред вездесъщаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа. Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. — Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Й. Йовков, Б, 111. — Теб, Росано, теб обичам! — врича ѝ се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная! Тарас, СГ, 60. Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот. Ст. Даскалов, ЗС, 77.

Списък на думите по буква