ВРУ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; вру̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се. Как борбата са свършва, сички са врукват, земат юнака, който е надвил, на ръце, дигат го нагоре, за да го види сичко сборище. Ил. Блъсков, ЗК, 173.