ВРЪВЧА̀НКА ж. Диал. 1. Дълга връв за цървули. Тя изряза двата цървула и после взе да дупчи по краищата с вретеното — правеше места за връвчанки. Й. Вълчев, РЗ, 35.
2. Само мн. Цървули с такава връв, по която се отличават от овчарските (Т. Панчев, РБЯд).