ВРЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ЗВАМ¹, -аш, несв.; въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. 1. Съединявам, кръстосвам и стягам краищата на въже, връв и др.; правя възел, завързвам. На предницата двамата гребци, чиито лица едва личаха в нощта, връзваха и развръзваха въжа. Ст. Загорчинов, ДП, 420. — Бъди спокоен, — заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Връзва, развръзва, псува, проклетисва, най-после седна отново на сандъка. Елин Пелин, Съч. I, 50. Той хубаво се изми.. После грижливо,.., върза малката си черна връзка. Д. Спространов, С, 111-112. Жената я облече в хубави дрехи, върза на косите ѝ бяла кордела. М. Грубешлиева, ПП, 97. Връзвам наниз от жълтици. △ Връзвам скъсани нишки. △ Връзвам връзките на обувките си. △ Връзвам на възел. △ Връзвам на клуп.

2. Увивам нещо, обикн. в кърпа, като съединявам краищата ѝ във възел. А колкото храна изкарваха от нивите, я продаваха и баба Вида връзваше парите в кърпа. Ил. Волен, ДД, 52. Върза [войникът] всичките си пари в престилката на вещицата, метна вързопа на гърба си, пъхна огнивото в джоба и се запъти към града. СВ. Минков, СЦ (превод), 32. — Какво ли ще да е да има чивяк двайсе такива жълтици? — запита след малко невястата, като връзваше своите седем зърна в старото кърпе. Т. Влайков, Съч. II, 119. Приготвената за слугата особена вечеря,.., вързват я в една кърпа — бохча и, заедно с една чутура пълна с вино, оставят я на страна. К. Шапкарев, Р, 28.

3. Стягам нещо с връв, въже и под. в едно цяло, във вид на вързоп; правя вързоп. След два-три месеца ще жънем. Миналата година ми дадоха сърп и паламарка. Тази година брат ми,.., ще ме научи да връзвам снопи и да складирам кръстци на дълги редици. К. Калчев, ПИЖ, 138. И цялата тази тълпа от измъчени хора,.., сега работеше трескаво,.. Пожълтели и мършави пръсти сортираха бързо отровните листа, нареждаха пастали, връзваха денкове. Д. Димов, Т, 33. — Ставай и връзвай багажа, а аз, докато не се срещна с него, нищо нема да пипна. Сл. Трънски, Н, 214. Божан сега бе в стихията си. Съблечен по риза,.., той се хвъргаше да връзва снопите, като върху скъпоценна плячка. Елин Пелин, Съч. III, 49. Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21. Връзвам китка.

4. Поставям или прикрепвам нещо върху друго и го пристягам, като съединявам краищата с възел, за да се държи. И понеже за Коледа вече ми са ушили нови чиширчета и аз ще да съм се бил научил да ги вдигам и връзвам и да си навивам поясчето, изпращат ме пак на школото. Т. Влайков, Пр I, 209. — Ако се изкачиш на върха му [на дървото], ще видиш една дупка, по която можеш да се спуснеш надолу до самите корени. Аз ще ти вържа едно въже за кръста, за да мога да те изтегля, щом ми викнеш. Св. Минков, СЦ (превод), 29. Мъжът влязъл в къщи, вързал шарена престилка,.. и се заловил за работа. Ран Босилек, ВП, 90.

5. Присъединявам, закрепвам нещо към друго с връв, въже и под.; привързвам. На другата година, когато им се роди дете, връзваха шарената люлка ей на онзи ниския клон. Ст. Марков, ДБ, 507. Научила се бе да меси хляб, да готви чорбица, да донесе вода от извора долу, край пътеката, да връзва и отвързва кучетата. Д. Талев, И, 309. — Прибрали се да нощуват и вързали мечката. Ама дивеч нали е, мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. Й. Йовков, ВАХ, 72. Той върза лодката за кола и скочи на брега.

6. Стягам някого с въже, краищата на което съединявам на възел, за да му отнема възможността да се движи, да действа; завързвам, увързвам. — Представи си ти да те хванат от четири страни, да те вържат като разбойник... Л. Стоянов, Х, 116. Върза ми [Митю Гълъба] ръцете и краката, простря ме на земята и почна да ме налага с волска жила. А. Каралийчев, НЗ, 25. Останалите затворници вързаха с въжета за ръцете. К. Величков, ПССъч. I, 39.

7. Разг. Увивам кърпа, плат около рана, болно място и съединявам краищата във възел; превързвам. Съгледачът заповяда да пренесат ранения злодеец в стаите горе и да му вържат раните. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 184. Трети беше си вързал главата, че го боли уж зъбът. З. Стоянов, ЗБВ I, 391. Една [самодива] му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч., 1929, 17. Боляло Калинка гърло, боляло, / боляло. Свекърва ѝ го вързува, / вързува със блага билка разгонка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 128. Пуста се пушка отпъна, / йодари Радка в сърцето. / Радка бе хитра, разумна — / бели си кръпи дереше, / люти си рани връзваше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 147.

8. Прен. Разг. Ставам причина някой да не се чувства свободен, самостоятелен в действията си, като обикн. правя дълго време да бъде зает с нещо или да има ангажимент към някого. Кръстан се позасмя нервно и без да го [Петко] поглежда отвърна: — Вързала ме беше една работа, затова не дойдох. И. Волен, МДС, 53. — Гледайте, та му намерете и невяста да го вържете вече в село — да се не губи като досега. Т. Влайков, Съч. II, 9-10. Тогава се заговори по селото за Кузмановия зет — да стане даскал в Дебрища. Заговори му и сам Кузман, но отдалеко, да не помисли зетят, че той иска да го върже за себе си, пък и кой ще ти се съгласи лесно да дойде от града в село. Д. Талев, И, 383. Тончо повдигна глава,.. и пак с потулен глас измънка: — Женски болести, де да знам! — Знаеш ти, много добре знаеш! Ами гледай да я вържеш с дете, че стига е бесняла! Ст. Даскалов, СЛ, 34.

9. Печат. Разпределям печатарски текст от шпалти върху страници. Не мога да прибавя повече текст, защото са вързали вече страниците.

10. Прен. Само св. Простонар. Осигурявам, обезпечавам определена сума (заплата, пенсия и под.) за извършена работа. Натириха го, а пенсия не му отпуснаха, що пари потроши за гербови марки, додето най-после се намери един добър чиновник и му върза най-малката пенсия, колкото да не умре от глад старият народен учител. А. Каралийчев, СР, 13. На мен не двесте, — сто и петдест рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 20. — Че аз каквито съм жертви правил, пенсия трябва да ми вържат. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 32. Настани го в канцеларията — да си седи на сухо, да върже някой лев, — пък той взе, че напусна на втория ден. Не можел да седи на едно място! Н. Нинов, ЕШО, 38. Като се върна, султанът му върза голяма заплата, но той твърде малко са ползува от нея, защото след две години умря. С. Бобчев, СОИ (превод), 103.

11. Прен. Жарг. Изкарвам, получавам някаква оценка при изпитване. А аз, който най-много се страхувам от зоологията, винаги връзвам шестак. Г. Краев, Ч, 197. Моят син ми направи критика, че не съм му помагал по трудово обучение;.. Но как да му помогна? Навремето, по ръчен труд едва връзвах тройката. Ст, 1965, бр. 1006, 1.

12. Прен. Жарг. Карам някого да приеме нещо невярно, неотговарящо на действителността, за истина; лъ̀жа. Върза ме, че ще дойде у нас, а той отишъл на кино.

13. Диал. Придирям на някого, недоволствам, сърдя се на някого заради нещо казано или направено от него. — Не ставай сега и ти такъвзи — на майка си да вържеш. Искала да те изпъди... — то от неразбория! П. Тодоров, Събр. пр II, 241.връзвам се, вържа се. I. Страд. от връзвам. II. Възвр. от връзвам (в 6 и 7 знач.). Вързах се здраво за клона и започнах да бруля орехите. △ Вързах се с шалче през устата, за да не дишам студения въздух.

ВРЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; въ̀ржа се св., непрех. 1. Разг. Сам ставам причина да не съм свободен, да се заема с някаква работа или да се лиша от самостоятелност. Още повече ѝ се тревожеше сърцето, като си помислеше, че през цялото лято, когато най-много пари може да изработи с кърските работи, тя се връзва сѐ дома да седи. Т. Влайков, Съч. II, 115-116.

2. Разг. Обикн. с предл. с. Имам нещо общо с друг или с друго нещо, съответствам, подхождам на някого или на нещо. Той бе запомнил онзи замислен и тъжен израз на лицето ѝ там, на скалите, а след това — високия, предизвикателен, весел смях. Едното никак не се връзваше с другото. Е. Манов, БГ, 69.70. — Напълнял си малко. Нищо, пълнотата ти отива. По-рано бе прекалено изфинен. Финесът и ти... това, знаеш, много не се връзва. Б. Райнов, ГН, 99. Кафявата вратовръзка на едри бели капки се връзваше чудесно със светлобежовия костюм.

3. Прен. Жарг. Приемам нещо невярно, не отговарящо на действителността, за истина; лъжа се. Тя разказваше живо и увлекателно за многобройните пътешествия, които била направила досега. Компанията я слушаше с интерес, хората се връзваха и вярваха всяка нейна дума. △ — Защо се връзваш, нали знаеш какъв е лъжец.

◊ В кърпа връзвам / вържа някого. Разг. Накарвам, принуждавам някого да ме слуша, да ми се подчинява. Пък и тук, у село, веке си имаме човек на место! Ето ви бай Михал. Него ще изправим пред них. В кърпа ще ги върже всинца, стига вие [селските управници] да се изправите като гора зад него. П. Здравков, НД, 156. В кърпа да го вържеш. Разг. Много хубав, чудесен. Я го гледайте каква е юначина, в кърпа да го вържеш. З. Стоянов, ЗБВ III, 71. В кърпа <ми> е <вързан>; имам го в кърпа вързан. Разг. Непременно ще се осъществи, ще се спечели, ще стане нещо. От тоя миг това село го имаш в кърпа вързано. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. Връзвай / вържи го накъсо. Разг. Говори кратко и за най-същественото, по същество. Връзвам / вържа двата края. Разг. Едва успявам да преживявам, да живея с оскъдни средства. — Ние сме, кажи-речи, сиромаси хора, трудно връзваме двата края. Г. Караславов, ОХ I, 209. Връзвам / вържа в девет (три) възела. Разг. 1. Пестя, живея със сметка. — Ние сме беден народ, денонощно трябва да работим и в девет възела да връзваме припечеленото. К. Пет‑

канов, В, 135. 2. Много усърдно пазя, крия нещо (обикн. спестени пари). Пък беше стиснат, стиснат до немай къде; парата в девет възеле вържеше. Ил. Блъсков, ПБ I, 8. Връзвам / вържа езика някому. Разг. 1. Ставам причина някой да не смее да говори или да загуби способността си да говори. Тук очитавелите никополски бегълци бяха пребледнели — ужасът връзваше езика им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. 2. Попречвам на някого да говори, заставям го да мълчи. — Но хората по нас, знайш .., не можеш да им вържеш езика... Ив. Вазов, Съч. VIII, 24. Връзвам / вържа кънките. Разг. Напивам се така, че залитам при ходене. Така бяха изчислили всичко, че щом някой изпиеше виното, веднага идваше редът му и той си наточваше отново... Хората ни гледаха и мислеха, че ... вече сме готови, вързали сме кънките и имаме видения. С. Стратиев, СВМ, 84-85. Връзвам / вържа накъсо. Разг. Действам решително и бързо, ликвидирам бързо нещо. Връзвам / вържа ръцете на някого. Разг. Ставам, съм причина някой да не работи, да не действа; спъвам някого в работата му. — Децата, да, но все пак те ни връзват ръцете. Аз просто съжалявам моята другарка. Тя е лекарка,.., а те ѝ отнемат цялото време. Н. Каралиева, Н, 58. Връзвам си / вържа си езика. Разг. Съзнателно не проговарям, не казвам нищо, обикн. за да премълча, да прикрия нещо, или преставам да говоря; млъквам, замлъквам. Те се сърдят, негодуват, роптаят.. Младен им обяснява, че така е нередно, че другояче не може. Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство. Някои се сепват и връзват езика си. Т. Влайков, Съч. III, 191. Връзвам си / вържа си коня (конете) с някого. Разг. Живея с някого в сговор, в разбирателство. — Дошли сме да се жалваме — въздъхна Митьо Ганин. — Какво, пак ли не си връзвате конете със съюзниците? В. Нешков, Н, 229. Връзвам / вържа с памучен конец нещо. Диал. Сговарям се за нещо, но не го извършвам както трябва, сигурно, солидно. Връзвам / вържа червен гердан на шията. Разг. Заколвам (животно). — Тази вечер касапинът му [на агнето] върза червен гердан на шията. Н. Каралийчев, НЗ, 18. Връзвам / вържа черна кърпа <на главата> на някого. Разг. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. Майка му примираше от страх за него и често му подвикваше: — Синко, ще ми вържеш черна кърпа на главата с твоите лудории! Ем. Коралов, ДП, 9. Вържи попа да е мирно селото. Разг. Казва се за човек, който трябва да бъде обуздан, да не своеволничи. — Махай го оттук да сме спокойни. Нали знаеш приказката — вържи попа, да е мирно селото. П. Вежинов, ЗЧР, 68. Вързана ми е главата. Диал. За омъжена жена — не смея да си позволя интимност с чужд мъж, не смея да кръшкам, да шавам. Вързан в езика. Разг. Който не може, не умее да говори, да се изразява добре. Вързах магарето. Диал. Заспах. Вързах си магарето. Диал. Подредих си работата. Езикът ми е вързан на възел. Разг.; Връзвам си / вържа си езика на фльонга. Жарг. От силно смущение не съм в състояние да говоря, да кажа нещо. Очите му мътнееха от уплаха, а когато отвори уста, изглеждаше, че езикът му е вързан на възел — не може да каже свястна дума. В. Мутафчиева, ДСВ I, 113. Езикът ми се връзва / върже. Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, да проговоря, поради силно психическо преживяване или вследствие на тежко заболяване. По едно време той току скочи, погледна я, искаше да каже нещо, но не можа: езикът му беше се вързал. Й. Йовков, ВАХ, 180. На две ясли <си> връзвам коня. Разг. Извличам облага от две страни. — Твойта е добре... На две ясли връзваш коня. Ганьо прекарва длан през очилата си. — За сиромах човек една партия е малко. Ст. Сивриев, ЗСБ, 247. Не връзвам / вържа кусур някому. Разг. 1. Прощавам недостатъците, слабостите на някого или на нещо, не му придирям. — Такава дързост, момко, не бих простил другиму... Ама ти спечели сърцето ми със своето юначество и не ти връзвам кусур. Г. Манов, КД, 82. 2. Употребява се, когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Да вървим да хапнем! — обади се жената. — Само ще ви моля да не ми връзвате кусур... П. Вежинов, ЗНН, 150. Не ми връзвайте махана. Простонар. Употребява се, когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Влизайте, влизайте, не ми връзвайте махана, ако съм малко нескопосан за високи гости! Й. Вълчев, СИН, 254. Не мога да вържа две на едно. Разг. Не съм способен, не съм годен за някаква работа. Не мога да вържа цървулите (обувките, обущата) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого. Мериносът, кай цървулите ми не може да върже. Но аз, съм му благодарен... и на рогите му две големи свещи ще запаля. Н. Хайтов, ДР, 26. <Още> не мога (не зная, не умея) да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Още не умее да си върже гащите, а тръгнал да оправя света. Др. Асенов, СВ, 130.

ВРЪ̀ЗВАМ², -аш, несв.; въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. За растение — давам, раждам плод. Тихо мина по коридора, отърка се в клоните на лимона, който в бирено буре връзваше зелени дребни плодове, и натисна бравата на вратата. Д. Кисьов, Щ, 422. Тя [крушата] цъфтеше всяка пролет, но не връзваше. Кр. Григоров, Н,

124. Нашенци гледат той [Манчо Киров] да се засмее през май или юни, когато налива зимнината и връзва летнината. Г. Краев, Ч, 56. — Да знаеш, мамо, да знаеш / каква съм съня сънувал: / че съм ябълка посадил — / три пъти тя е цъфтяла, / цъфтяла, а не връзвала — / сега е, мамо, връзала / на връха златна ябълка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 272.

◊ Връзвам / вържа кокал (кост). Диал. Наедрявам, пораствам, заяквам. Пък и свидно ѝ беше да го замъчи от много малък. Нека позаякне, да порасне, кост да върже и тогава да работи. Кр. Григоров, ПЧ, 24. Връзвам / вържа лой. Диал. Напълнявам, ставам дебел. Цъфнал съм и съм вързал. Разг. Ирон. Намирам се в лошо положение, не са ми в ред работите.