ВРЪЗКАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪЗКА̀РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Проява на връзкар. Защо свикнахме със странни категории и "норми" на поведение — с връзкарството, уреждачеството, задните вратички, обиколните пътища? Как младият човек ще повярва в силите си, че сам може да постигне това, което иска? Диал., 1989, бр. 48, 3. Уважавам го, защото си е пробил път със собствени сили, а не с връзкарство.