ВРЪСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪСТНЍК, мн. -ци, м. Мъж, който е на еднаква възраст с някого, нещо. Спомних си моите години и разбрах, че съм връстник на поета. К. Калчев, ДНГ, 71. Те бяха връстници със Стефан, заедно пасяха козите, заедно тръгнаха на школото. Н. Тихолов, ДКД, 101. Макар връстници, високият ръст, гъстата, синкавочерна брада и тоя гърлен, дълбок глас предаваха на нишкия дякон вид на по-възрастен. Ст. Дичев, ЗС I, 99. На кръщавката пък, дядо Божил докара теленцето и го хариза на внука си. — В един ден са се родили, връстници са. Кр. Григоров, Н, 141. ● Обр. Изправен срещу къщата и неин връстник по години, голям трендафилов храст пролет разпръскваше багрите на цветовете си и ароматът им срещаше госта още на пътната вратня. М. Яворски, ХСП, 8. Тези младежи са връстници на свободата.