ВРЪ̀ТВАМ

ВРЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; връ̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. връ̀тнат, св., прех. 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората̀. К. Петканов, БД, 46. Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ. Ст. Волев, МС, 165. Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето ѝ, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри. Д. Талев, ПК, 21.

2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело. Ем. Манов, ДСР, 113. Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него [Левски] очи, спря ги върху лицето му и занемя. Ст. Дичев, ЗС II, 147. Искаше му се да види океански параход, да врътне варката към него и да го приветствува. С. Чернишев, ВМ, 19.

ВРЪ̀ТВАМ СЕ несв.; връ̀тна се св., непрех. Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето. Ил. Волен, МДС, 56-57. — Знам — отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата. Т. Харманджиев, Р, 68. Момъкът дълго стои облегнат на вратата, с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая. К. Константинов, СЧЗ, 31. Валентин удари задните спирачки, предницата на колата се врътна в полукръг и преди колелата да увиснат над пропастта, колата наново полетя по стръмнината. Д. Кисьов, Щ, 175.

Врътвам / врътна <шамар> един. Разг. Удрям шамар; зашлевявам. — Я млъкни! — обади се злобно капитанът. — Я млъкни, че като ти врътна един!... П. Вежинов, ДБ, 235.

Списък на думите по буква