ВРЪ̀ТКА ж. 1. Разг. Ръчка, дръжка, с която нещо се върти или се включва и изключва. Прекъсвач с врътка. Превключвател с врътка.
2. Диал. Въртележка за сукане или навиване на прежда. Стана се върна при рудана и сложи нова прежда на врътките. К. Петканов, СВ, 40.