ВРЪ̀ТКАВ

ВРЪ̀ТКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За неспокоен човек — който се движи, върти постоянно на една или друга страна; врътлив, връцкав.

2. За работа — при който се хабят много сили и време; сръткав.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Списък на думите по буква