ВРЪТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪТЛЍВ

ВРЪТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За неспокоен човек — който се движи, върти постоянно на една или друга страна; връткав, връцкав.

2. Който се старае и може да избегне с хитрост да не извърши нещо, което му е неизгодно, неприятно.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П