ВРЪ̀ТЛЯК

ВРЪ̀ТЛЯК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Водовъртеж, въртоп; въртолия. Къпането при върбите беше опасно. Там реката тече бързо, издълбава дъното и образува много врътляци.

ВРЪ̀ТЛЯК

ВРЪ̀ТЛЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място в косата на човек, където космите растат във вид на кръгче. Светлите му косици, подстригани високо, почти до самия врътляк, му придаваха особено решителен и самоуверен момчешки вид. Цв. Ангелов, ЧД, 143.

ВРЪ̀ТЛЯК

ВРЪ̀ТЛЯК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пъпка по тялото, причинена от опарване с коприва или от ожилване на оса, пчела и под.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.

Списък на думите по буква