ВРЪХЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЪ̀ХЕН, -хна, -хно, мн. -хни, прил. 1. Който се отнася, свързан е с връх1 (в 1 знач.). Въкрил се вгледа — най-младите
връхни листенца на нежните фиданки бяха оклюмнали. Г. Караславов, ОХ I, 224. В землянката се чуваше груб мъжки смях... На връхната греда висеше малко фенерче. Х. Русев, ПЗ, 111. На връхния окоп наскочили, съседа / съсед, изправен прав, подкача и с ръка / му сочи някъде. П. П. Славейков, КП Ч. III, 229. // Който се намира, стои или се поставя най-отгоре; най-горен. Противоп. долен. След туй из връхния прозорец на дома, тя обяснила, с висок глас, на събрания народ, че царят само е ранѐн и още жив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. // Който се облича, носи най-отгоре върху друга дреха; горен. Руменова беше облечена в дълга, отпусната до земята, широчка, светлосива вълнена пола, с лека връхна дрешка от същия плат и бяла копринена блуза. Д. Талев, ПК, 413. Елена се спусна по стълбите на чардака. Връхната дреха се свлече от плещите и снагата ѝ се изпъна като крехка фиданка в пъстрия болярски сукман. Ст. Загорчинов, ДП, 177.
2. Прен. Рядко. Върховен, най-висш. Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен. Кр. Григоров, Р, 44. Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана. ВН, 1959, бр. 2508, 4. Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа. Ив. Богоров, НГД (превод), 109.
◊ Връхен лист. Бот. Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм. Връхна точка. Книж. Най-висока точка, кулминационна точка. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор,.. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана. П. Вежинов, ЗНН, 19. Връхно нарастване. Бот. Растеж на растение, който се извършва откъм върха.