ВРЪХЛЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪХЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; връхлетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. връхлетя̀л, -а, -о, мн. връхлетѐли, прич. мин. страд. връхлетя̀н, -а, -о, мн. връхлетѐни, св., непрех. и прех. Връхлитам. Скритите там заптиета,.. връхлетяват върху него [Левски] и го притискат към земята. Ив. Унджиев, ВЛ, 327. В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 158. Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно. Г. Караславов, С, 130. Но това [успокоение] не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха. Ст. Марков, ДБ, 122. Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му [на Бенковски] и я разпъваха на кръст. Л. Стоянов, Б, 127.