ВРЪХЧЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ХЧЕЦ, мн. върховцѐ, м. Умал. от връхче. — Не, не бива да спя — помисли Сивушка, тръсна главица и.., подскочи на най-острия връхчец на скалата. О. Василев, ДГ, 7. Една чевръста птичка пъстра — малка весела певица, дошла в село от близката горица — кацнала на връхчеца на китна слива, до пътя близо. Елин Пелин, ПР, 95. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога. Ал. Константинов, БГ, 10.