ВРЪЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ЦВАМ, -аш, несв.; връ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св. Разг. 1. Непрех. Връцвам се. Тя притича наново край оградата към параклиса,.., връцна назад и неочаквано се повали ничком, обезсилена на долното стъпало. П. Михайлов, ПЗ, 107. Докле се опомнят, зачу се / рев стръвен — и в ужас нечут / добитъкът връцна, и хвърли товара, / и търти в полето кат луд. К. Христов, Избр. ст, 201. Тръгнали са три юнака, три патока / да се къпят на морето; / .. и доволни и щастливи / връцват по скалака диви / пак да се завърнат. Ст. Чилингиров, СБД, 27-29.

2. Прех. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, обикн. в определена посока. — Ама слушай, Бонке! — Знаех си! Не ми говори повече! И жената наново връцна глава към стената. Г. Райчев, ЗК, 10.

ВРЪ̀ЦВАМ СЕ несв.; връ̀цна се св., непрех. Разг. Обръщам се бързо, енергично около една точка и се насочвам в обратна посока; врътвам се. Връцна се ханджията и с един скок се намери до ниска врата зад тезгяха. Г. Манов, КД, 41. Готвачката се връцна на пети и отиде да търси профпредседателя. Й. Попов, ТС, 57. Слисан, той направи няколко крачки с явното намерение да ме заговори, но като разбра в каква компания съм, изведнъж се спря, връцна се и тръгна към вратата. Л. Станев, ПХ, 15. Данчо, който беше по-смел, се опита едни-два пъти да му дръпне книгата от ръцете, но Валентин се връцваше и бягаше право в къщи. Г. Белев, ПЕМ, 113.