ВРЪШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е напълнен догоре, с връх. — Къде са другите любеници? — повдигна Петко царевичака,.. — Това е всичкото — отвърна мрачно Боцо. — А — обади се Гмуреца, — нали видях, колата беше връшна, а сега бързо-бързо ги изпокрихте!... Нали видях?... Ст. Даскалов, СЛ, 253.

ВРЪ̀ШЕН м. Диал. 1. Връх1 на дърво или на друг предмет; връшка. Изникнало едно дръво, / едно дръво дафиново, / колко лично, толко вишне, / връшенът му в сине небо. / На връшена паун пее. Н. Геров, РБЯ I, 164.

2. Връшник (Н. Геров, РБЯ).