ВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; въ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въ̀рнат, св., прех. 1. Пращам, насочвам някого или нещо в обратна посока. Войници и полицаи се опита‑
ха за втори път да доближат къщата, но Майстор Томан ги посрещна с чести изстрели откъм коридорчето и ги върна. Д. Ангелов, ЖС, 492. След няколко часа дознанието беше направено и рибарят и годеницата му трябваше да заминат за ротната застава,.. Калин връщаше багажа и тръгна заедно с тях. Й. Йовков, Разк. II, 52. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Й. Йовков, ВАХ, 134.
2. Заставям човек или животно да дойде обратно, да отиде отново на мястото, където е бил, откъдето е дошъл. — Е, братя... сега вие ще трябва да се позакриете из града, кой където намери, че турците могат пак да дойдат тука. Вашият бег иска да ви върне в село. Д. Талев, ПК, 276-277. Щерю отговори бързо — бързаше да се отскубне от началствата. Те не за добро го спряха тука. Може би имаха заповед да го върнат на брега. Д. Добревски, БКН, 23. — Аз ще те пусна, но ти ще ми намериш младежа, който ти е продал позивите... А сега ще те върнем за един-два дена в участъка... Д. Ангелов, ЖС, 55. — Да обадим на конака, да викнем сеймена, та да я върнем, а? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Той [белият кон] избягваше дори и към поляната, като все по същия начин влачеше Витка. Чичо Митуш, с един два удара на закачалката, го връщаше на мястото му. Й. Йовков, АМГ, 115.
3. Движа нещо в обратна посока, обикн. за да го поставя в предишното му положение, състояние. Връщаме триъгълника в начално положение I и го оставяме неподвижен. Движим равномерно върха на тебешира по вертикалния катет. Тебеширът описва по дъската вертикална права АС. Физ. IХ кл, 1965, 7. Часовникът много избързва и затова върнах стрелките му назад.
4. Давам обратно нещо, което съм взел от някого, или оставям нещо, откъдето съм го взел; възвръщам. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Но той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне. Елин Пелин, Съч. III, 65. Подофицерът го прочете [открития лист] внимателно, след това го сгъна акуратно и върна обратно. Д. Димов, Т, 510. Тополчани много добре познаваха Кара Османа. Никаква работа не работеше — обикаляше християнските села,.., вземаше назаем пари и жито и никога нищо не връщаше. К. Петканов, Х, 87-88. — На̀ на тебе! — протягаше ръка единият. — Пий, наздраве! — връщаше му павурчето другият. А. Каралийчев, ТР, 188. Сърцето му се изпълваше с доброта и той [Стефан] връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Й. Йовков, СЛ, 28. // Давам обратно остатък, разлика от парична сума. Старият човек го изгледа изненадан и зарадван. Поиска да му върне остатъка — една снимка струваше само два гроша, но младият човек махна небрежно с ръка. Д. Спространов, С, 100. Другият, Иля Андреевич, рядко ще пророни по някоя дума,.. и никога не сбъркваше, когато връщаше пари или трябваше да продаде някой предмет, поискан от купувачите. Д. Талев, ПК, 395. Гърдю като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Връщам ресто.
5. Отказвам услуга на някого, който идва с молба за нещо. — Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам... — Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш... Й. Йовков, ЖС, 12. Тяхната [на бъчварите] кооперация носи име "9 септември". Никого не връщат и бъкелчета правят на селяните. А. Каралийчев, НЗ, 2020-203. Ако ти се свиди една чепка [грозде], ще ти я платя — разсърди се Найда. — Ама не ме връщай, молим ти се... не ме карай да търча пак из селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. // Отказвам да взема, да получа нещо, което някой дава или изпраща. Към обяд започнаха да идват близки на арестуваните и да питат за тях и да им носят храна. Стражарите не знаеха какво да правят — да приемат ли храната, или да я връщат. Г. Караславов, ОХ IV, 246. Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето,..: кога връщаше чашата, кога пък я само напиваше. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 8. // Разг. Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба. Хубава беше Ганаила, но защо от толкова време насам тя връщаше всички, които бяха дохождали да я искат? Й. Йовков, СЛ, 62. Босилко Радойкин, най-личен Загорец, / допратил е китени свати: / .. Най-малък брат Лазар, един само склонен, / потихом ги тъй увещава: / "Не връщайте, майко; — такъва късмет се / не всякога пада на сгода". П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
6. Разг. С предл. на. Отново поставям, назначавам някого на предишната му работа, служба; възвръщам, възстановявам. За нея [Мария] той си оставаше само обикновен, дребен чиновник, който искаше да бъде върнат на службата си. Д. Димов, Т, 53. — Къде ще ходиш? — В София. — В София, а? По какъв случай, ако мога да попитам? — За онзи там, за акцизния. Нали го уволниха, че ще се мъчим да го върнем пак на служба. Чудомир, Избр. пр, 250. — Върни Стоила на работа! Любеничарят ни оглеждаше поред,.. — Добре де — обади се той по едно време.. Но как ще го намеря? О. Василев, УП, 22.
7. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; възвръщам. Ти бай Гергя си слушай какво ти казва, ей
на, казвах ли ти:.. и нивичките ни ще ни върнат, ей на, връщат ги, всичките си нивички ще си върна, помня де им бяха синурите на всичките. Ст. Цанев, МБ, 309.
8. Ставам причина някой да придобие отново предишното си физическо или душевно състояние; възстановявам, възвръщам. Понякога Траян отпущаше веслата за миг, но строгият поглед на Кир връщаше силите му. Има време за сън, за почивка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. Уплахата бе още голяма, макар че явяването на Ивайло им върна малко храбростта. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. Еньо слушаше с неподвижно отворени очи Бъзунека и по мъртвопияното му лице бавно-бавно мина силата на живота и му върна човешкото изражение. Елин Пелин, Съч. III, 113.
9. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; възвръщам, възстановявам. А измамените и ограбените си бяха върнали собствеността върху къщата, която бе строена с техния труд, с техните пари. Д. Димов, Т, 661. // Разг. Придобивам отново предишното си добро душевно състояние; възвръщам. Комисарят, който бе върнал доброто си настроение, се засмя. П. Вежинов, НС, 203.
10. Прен. Постъпвам по същия начин за отплата или в отговор на нещо; отвръщам. Точно по това време вършачката започнала да гълта снопите от камарите в съседния харман. Там около нея били всички от Енчовските — помагали на съседите си, та призори, като минела у тях, да им върнат помощта, както можели. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 309. — Завчера тя идва у дома, редно е да ѝ върна посещението. К. Петканов, В, 81. Дебелият ходжа смигна на едноръкия ходжа. Оня му върна смигването и понеже беше и с едно око, лицето му за миг стана сляпо и страшно. А. Дончев, ВР, 12.
11. Разг. За печка или комин — изкарвам при горене дима през вратата и през всички пролуки. Печката връщаше от вятъра и в кабинета проникваше миризма на дим. Ем. Станев, ИК III, 128. връщам се, върна се страд.
ВРЪ̀ЩАМ СИ несв.; въ̀рна си св., непрех. Постъпвам по същия начин в отговор на обида, оскърбление. Тая дума вероятно бе стигнала до ушите му и сега той си връщаше обидата. И. Петров, МВ, 27.
◊ Връщам / върна годеж (китката, пръстена). Разг. Отказвам се от обещанието си, от уговореното да се оженя за някого. — Не, не! Аз още днес ... още днес ще му кажа, че връщам годежа... каквото щат да приказват хората! П. Стъпов, ЖН, 245. Връщам / върна го <тъпкано> някому; връщам / върна с лихвите някому. Разг. Отмъщавам си жестоко на някого като отплата за сторено ми макар и по-малко зло. Василев мразеха жестоко, заканваха се да му го върнат тъпкано. Н. Антонов, ВОМ, 178. — Ще им платим,.., тъпкано ще им го върнем! — каза гневно млад момък и също въздъхна мъчително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 263. Разбрах, че с последните си думи брат ми го бе засегнал и сега той бързаше да му го върне. Л. Станев, ПХ, 124. — Нищо не съм чел! — мрачно отговори Златан и си спомни и за Пешо, за онзи кратък бой с него на забоя.. Той никога не забравяше за това и беше сигурен, че ще му го върне с лихвите... Т. Монов, СН, 215. Връщам / върна живота някому. Излекувам безнадеждно болен. Появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи. Й. Йовков, ПК, 5. Връщам / върна колелото на историята назад. Книж. Спирам естествения, закономерния ход на историческото развитие, преча на прогреса. От целия процес пролича, че поразените,.., са ония, които искат да върнат назад колелото на историята. ВН, 1960, бр. 2690, 3. Връщам / върна на земята някого. Разг. Принуждавам някого да се опомни, да се освободи от илюзиите си. Говорих грубо, но бях решил да разтърся най-сетне туй същество,.., да го върна на земята и нямах никакво намерение да подбирам думите си. Б. Райнов, ДВ, 62. Връщам / върна от оня свят някого. Разг. Спасявам някого от смърт. И той [дядото] беше тръгнал вече да мре, ако не беше се решил един съсед да впрегне каруцата си и да го откара при докторите в града; докторите го върнаха от оня свят. Ил. Волен, МДС, 107. Кога<то> се върне <и> баща ми от гроба. Разг. Ирон. Никога (употребява се, за да се подчертае, че е изключено някой да се върне). Кога<то> чумата върне на майките децата. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Отишло пате, върнало се гъска. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, който е останал същият глупак.
— Друга (диал.) форма: вра̀щам.
ВРЪ̀ЩАМ СЕ, -аш се, несв.; въ̀рна се, ‑еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. въ̀рнат, св., непрех. 1. Вървя по същия път, но в обратна посока на тази, по която съм се движил досега. Голямата част от народа, в луд страх кръстосваше черквата, бягаше, връщаше се, крещеше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 104. Методи тръгна като сянка няколко крачки след двойката. "Защо ли се унижавам?" упрекваше се той, но все пак не се връщаше. М. Грубешлиева, ПП, 252. Вашият приятел съглежда в стената малка, ръждясала желязна врата; той се спира и пита: — А тук що има?..; вие се връщате бързо няколко стъпки назад. Г. Райчев, Избр. съч. II, 12.
2. Обикн. с предл. в. Идвам или отивам об‑
ратно там, откъдето съм дошъл, където съм бил; завръщам се, възвръщам се. С настъпването на есента наближаваше и времето, когато някои от гурбетчиите се връщаха за зимата на почивка в родното си село. Д. Талев, И, 419. Вечер, когато се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късна нощ. И. Петров, НЛ, 57. Морни жетварки със смях и песни се връщаха в село на весели групи... Елин Пелин, Съч. I, 29. Ескадронният командир беше излязъл малко напред и сега се връщаше към могилката, като грациозно и леко галопираше върху своя горещ и строен хунтер. Й. Йовков, Разк. I, 148.
3. За очи, поглед — премествам се, спирам се отново върху нещо, което съм гледал преди това. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия. Й. Йовков, ЖС, 7. Докторът стоеше неподвижен и погледът му от рамото на Стефчова се разхождаше несъзнателно по стените, по портрета на султана, по огледалото и пак се връщаше на Стефчовото рамо. Ив. Вазов, СбНУ II, 65. Погледът му се върна към видимите неща. Т. Влайков, Съч. III, 307.
4. Започвам отново да правя нещо, да се занимавам с нещо, което съм правил преди и временно съм изоставил. Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. Връщаше се отначало, препрочиташе, но пак нищо не запомняше. П. Проданов, С, 22. Така господин генералният директор си запазваше правото на по-силния да почне преговорите, когато намереше за добре, т.е. когато гладната, изтощена маса почнеше да се връща на работа при старите условия. Д. Димов, Т, 256. — Ти поздрави Росинка.. А на Сидер предай, че утре се връщам на работа във фабриката. Д. Ангелов, ЖС, 69.
5. Явявам се, появявам се отново, след като временно съм се изгубил, изчезнал; възобновявам се, възвръщам се. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, Х, 35. Преди малко Асен не можеше да напипа пулса и сега той с радост усети как затупка под двата му пръста. С ръката си той почувствува как бавно се връща животът. Д. Кисьов, Щ, 397. Много дни минаха и усмивката едва-едва започваше да се връща на лицето му. Д. Талев, ЖС, 97. По смразеното лице на Раковски се разля неочаквана лилава червенина, очите овлажняха, после бледината се върна и бузите над черните бакембарди станаха пепеляви. Ст. Дичев, ЗС I, 244. Но ти добре живейш там, иначе ще побързаш да си дойдеш. А как живея аз тука, година след година? Младост не се връща, живот не се връща. Д. Талев, И, 207.
6. Обикн. с предл. към. Възстановявам в мисълта си или като говоря обикн. отдавна минали събития, случки, станали през живота ми. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Петканов, В, 13. Тя беше, както винаги, радостна, весела, говореше непрекъснато, прескачаше от мисъл на мисъл и все току се връщаше към университета. Г. Райчев, Избр. съч. II, 128. // За мисъл, памет и под. — отново се насочвам към нещо минало, преживяно. Наново мисълта му се върна към Катя: той я видя — същата висока и тънка сянка на перона,.. застанала до брат му. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. А Индже беше се затворил в чадъра си и, както правеше през последните дни, легна на одъра,.., и се замисли. Мислите му се връщаха шестнайсет години назад. Й. Йовков, СЛ, 122. Колко често паметта ни се връща към миналото! К. Величков, НС, В, 8.
7. С предл. към. Възстановявам отново предишното си душевно състояние и започвам да възприемам, да чувствам трезво, реално; възвръщам се. Детето ѝ я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост,.. И като се връщаше стъпка по стъпка към действителността, някаква друга нейна половина, жива, жадна, копнееща, остана там, в другия ѝ живот, отвъд гроба на Велко. Д. Талев, И, 611. И ето доде то — детето ми.. Когато срещнах светлината на очичките му, устремени в мене,.., аз почувствувах, че се връщам към живота. Й. Йовков, ОЧ, 166. Студеният, чужд поглед на полковника го върна към действителността. Кр. Кръстев, К, 23.
◊ Да ти (ви) се връща. Разг. Отговор на честитка, пожелание: да ти (ви) се случи същото. — Хайде, честито! Да ти е жива годеницата! — викат приятелите му и чукат чашите си о неговата. — Благодаря, да ви се връща! — отговаря архиварят и се смее от все сърце. Св. Минков, РТК, 200.
— Друга (диал.) форма: вра̀щам се.