ВРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЯ, вриш, мин. св. врях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. врѐли, несв., непрех. 1. За течност — раздвижвам се с клокочене, когато при загряване при известна температура и при определено налягане достигам до състояние на кипене. Докато водата ври, налягането на парата надвива атмосферното налягане и парата излиза във въздуха при края на тръбата. Физ. Х кл, 1951, 81. Ето кафето ври в тенекиеното джезве. Ври, надига се. Д. Талев, И, 434. В бялата тенджера вреше млякото, в което след малко щяха да пуснат снежните топки. △ Водата ври при 100°С.△ Вря с ключ.
2. За ястие, храна и под. — варя се на огън, варя се в кипяща течност. Асен Беров мина край готварницата, хвърли разсеян поглед върху термофорните казанчета, в които вреше войнишката храна. Д. Кисьов, Щ, 186. На печката вреше някаква гозба и стаята беше изпълнена с миризма на лук и запържено олио. Д. Ангелов, ЖС, 481. На огнището гореше буен огън, а на огънят в един голям медник вреше кукуруз. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. — Хайде работете хора, — казваше една възрастна невяста, пълна и червендалеста, като сръчно въртеше за ушите царевицата, за да направи клуп: — работете, че болгурът ври на огъня. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 90. ● За съд, в който ври течност или нещо се вари в кипяща течност. После Манда каза, че оставили тенджерата да ври на огъня. Д. Талев, ЖС, 451. Станат ли майорът и майорката, самоварът трябва да ври и кипи в обедната стая. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Чайникът ври.
3. За водна повърхност — силно се вълнувам, бушувам, като се пеня и издавам силен шум. Кипнала водата като жива, хем фучи и ври, хем като бясна се върти. Н. Хайтов, ДР, 171. Ким Гун Ок насочил своя катер между двата крайцера. Водата около него вряла от ураганната стрелба на противника. Г. Караславов, Избр. пр. III, 101. ● Вря и кипя. Мачухонски сегиз-тогиз издумваше нещо, цял втрещен от бурливостта на Дунава, който вреше и кипеше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77-78. ● Обр. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението ѝ огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод копитата на бясно препускащите коне. Й. Йовков, Разк. II, 219.
4. Прен. За психически състояния, чувства и под. — проявявам се силно, буйно; вълнувам се, бушувам. — Приказваме все онова, което четем по вестниците, което слушаме в докладите,.. Храним се със сухоежбина. А това, което ври тука — той се почука по гърдите, — което ври и в твоите гърди, таим. В. Ченков, ПС, 75. Да бяха зверове, щяха да се сдавчат. Но човешката ярост само ври в гърдите и блещи в очите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146.
5. Прен. Участвам най-активно в някакво дело. Очевидци, които сами са врели в тази борба, ни описват редки сцени от народното въодушевление. Г. Георгиев, Избр. пр, 28. Лицата, на които ще е поверен представителският мандат, трябва да са врели в работата на групата. Г. Кирков, Избр. пр I, 43. — Чардаклиев, как е политиката? Ти вриш в нея... Д. Кисьов, Щ, 29.
6. Диал. За смачкано грозде или гроздов сок и др. — ферментирам. Джибрите вряха и превряха, след това бяха изварени на ракия, след това половината ракия отиде, а кацата се разсъхваше празна в зимника. Г. Краев, Ч, 193. С кад купиш гроздето, дорде са стъпче и да влезе у вареля, наполвина вода зема; когато земе да ври и като преври, пак с вода допълняш вареля. Ил. Блъсков, ПБ I, 79-80. Стигнах при кратуните, които бях оставил с мъстта да врят, та се напих добре, а виното, като беше силно и прясно вряло, поразвесели ми се малко нещо тъжното сърце. Ст. Младенов, БТР I, 355.
ВРИ МИ несв. Разг. 1. Усещам, имам киселини в стомаха след ядене. Ядох я [рибата], то гаче ли месата си ядох; още ми ври на гърлото. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Обедът беше разнообразен и богат. Имаше и от моето любимо ядене — имам-баялдъ, което изядох с удоволствие. А сега така ми ври!
2. Прен. Изпитвам силен яд, негодувание. Мене ми вреше отвътре и ми тъмнееше пред очите. Все образа на нашата организаторка ми се мяркаше. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хората! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2.
◊ Ври ми кръвта. Разг. 1. Обикн. за млад човек или дете — буен, неспокоен и нетърпелив съм, не мога да се задържа на едно място, непрекъснато правя нещо. — Теб, Куманчо, кръвта ти още ври, че си млад-зелен, ама слушай патилите хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 396. До седмата година от възрастта си децата много бързо
растат и наякват; кръвта им ври и тии биват много пръгави и от малко нещо ся дразнят и усещат. А. Начев (превод), Лет., 1872, 134. 2. Намирам се във възбудено състояние, във вътрешно напрежение. Вря и кипя. Разг. 1. В нещо. Имам голям опит в нещо, много добре зная, познавам нещо, защото дълго съм се занимавал с него. — Ти изглежда, че си врял и кипял в тия работи. Трябва много нещо да е минало през главата ти! К. Петканов, В, 172. — Аз съм врял и кипял между работниците и зная как да постъпвам с тях. Д. Кисьов, Щ, 322. 2. В нещо. Работя, действам усилено, намирам се в разгара на нещо. — Човек трябва да ври и да кипи в работата си. М. Марчевски, П, 171. Вря и кипя в борбата. 3. Обикн. за борба, въстание, състезание и под. — усилено действам, в разгара съм си. Как не ви е срам бе! Че когато вреше и кипеше — оня се ширеше с пагоните по София, а ти изтегли всичко. Ст. Даскалов, СЛ, 159. Нашите армейски футболисти хвърлиха в борбата всичките си сили, особено през II полувреме, когато упражниха страшен и непрекъснат натиск, а пред шведската врата така вреше и кипеше, че всеки миг се очакваше решаващият гол, жадуван от 55 000 души. ВН, 1960, бр. 2866, 3. 4. Силно се ядосвам, разгневявам се за нещо. По всичко личеше, че Надя вреше и кипеше вътрешно. М. Марчевски, ТС, 72. Врял и кипял. Разг.; На дъното врял и кипял. Диал. Който е опитен в нещо, много добре знае, познава нещо, защото дълго се е занимавал с него или го е преживял. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши... "Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!" Ст. Дичев, ЗС I, 386. Кератията, ще излезе или че е съвсем невинен, или пък че е някой дърт комита, на дъното врял и кипял. З. Стоянов, ЗБВ III, 147-148.