ВРЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЯК и удвоено вряк-вряк междум. 1. За наподобяване звук, издаван от жаба. Жаба вика: "Вряк, вряк, вряк, / имам хубав жабуняк, / жабуняк." Чичо Стоян, ЧК, 25.

2. Като същ. Рядко. Врякане. Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с чиличения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98.