ВСАКАТЯ̀ВАМ

ВСАКАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; всакатя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя някого да стане сакат; осакатявам. Пероз повярвал това нещо, проводил му до 300 мъже от най-избраните свои чиновници, от които Кунхо едни убил, а другите всакатил. Г. Кръстевич, ИБ, 423. всакатявам се, всакатя се страд.

ВСАКАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; всакатя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Ставам сакат; осакатявам, осакатявам се. — Не само нямаш полза, но може да се скъса мускул, артерия, може да се всакатиш. Й. Йовков, ПГ, 168.

Списък на думите по буква