ВСЕВЕЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕВЀЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всевечен; вечност. Вървеше нагоре сляпо и радостно, после надолу, отново нагоре; притичваше по равните меки била̀ — безкрайната всевечност на тези прости неща властно я мамеше. Д. Цончев, ЧС, 120. През тези зимни дни руското небе и Москва са необичайно приветливи и ясни. Те сега посрещат онези, които са възпели и възпяват тяхната всевечност и тяхната слава. А. Барух, ЛФ, 1958, бр. 50, 1.