ВСЕВЛА̀СТНО

ВСЕВЛА̀СТНО нареч. Книж. Като всевластен господар; с пълна власт, пълновластно. Страх и смут обладаха душата му всевластно. Ст. Загорчинов, ДП, 252. Забелязали ли сте колко всевластно случаят господствува над творчеството на нашите художници? С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 15. Во стаята, през тъмните завеси, / се отрази разсветната зора — / но в разума на бедния певец / се беше мрака въцарил всевластно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 69. — О, пролет — / едничък аз слушам те пак безучастно, / през есени плачущи, зими, лета, / притискан от скърби всевластно. Д. Дебелянов, С 1936, 17.

Списък на думите по буква