ВСЕГДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕГДА̀ нареч. Остар. Книж. 1. Постоянно, по всяко време; винаги, всякога. Да работим! Няма тук оръже / по-велико, силно от труда. / Само то е вярно и не лъже / и победоносно е всегда. Ив. Вазов, Съч. V, 199. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника,.., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса. Н. Лилиев, С 1932, 63. А щом усмивка засияй случайна / по устните ти — в твоите очи / всегда ревниво пазената тайна / пред моя взор най-ясно поличи. К. Христов, Т, 15.

2. С предл. за. За вечни времена, за постоянно; завинаги. Те бяха набързо напуснали всичко и се въвираха в едно опасно предприятие, което или им отваряше гроба, или затваряше за всегда вратата на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 96. — Симо тъдява беше... А на вашите, то се знае, чичовото, ше кажа... Е, прощавай, носи много здраве на всички, па скоро да ни гостувате за всегда! Ем. Коралов, ДП, 150.