ВСЕЗНА̀ЕЩ

ВСЕЗНА̀ЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който знае всичко или е осведомен добре за всичко. С острия си език Славейков жигосваше тежко, биваше понякога несправедлив и краен, но понеже неговите читатели и слушатели намираха в думите му голяма доза от истина, повечето се питаха — няма ли право тоя всезнаещ човек? М. Кремен, РЯ, 235-236. — Бегай, братче! — викна бай Лазо. — Аз съм под силно наблюдение. Ще загазиш и ти. Бегай по-скоро! — Не се бой, бай Лазо, полицията нито е всемогъща, нито е всезнаеща. Сл. Трънски, Н, 226. // Свойствен, присъщ на човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. Бертолт Брехт,.., човекът с куртка на работник и със спокойно съсредоточено лице на учен, който те гледа от портрета с проницателен, сякаш всезнаещ и същевременно винаги изпитателен и проучващ поглед, днес е безспорният първенец на немската драматургия. ЛФ, 1957, бр. 31, 4.

2. Разг. Който се представя или си въобразява, че знае всичко. И чорбаджията все ще се намеси, все ще вземе участие в техните разправии, все ще каже и своята дума на всезнаещ човек. Т. Влайков, Съч. III, 318. Работата едва не стигаше до бой. Единият ожесточено ругаеше, а всезнаещото овчарче току повтаряше: аз чета, не лапам мухи! Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. Има ли човек, който през младостта си понякога да не е бил самонадеян до маниачество и всезнаещ до комичност? Т. Генов, ДОД, 49.

Списък на думите по буква