ВСЕЗНАЙКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕЗНА̀ЙКО, -то, мн. -вци, м. Разг. 1. Шег. Човек, дете, който се държи така, като че ли знае всичко. — Как се казваше, мамо, този добричкият доктор от Пудълби? — Доктор Дулитъл. — Той слагал инжекции на маймуните в Африка — съобщава моят всезнайко. Н. Стефанова, ОС, 26.

Най-напред сядаше той, чичо Сава, старейшината; до него — жена му; от другата страна — синът му, по-малък от мене, но голям всезнайко и умник... Обикновено почваше да ме заяжда всезнайкото. К. Калчев, ПИЖ, 54.

2. Ирон. Човек, който има за себе си мнение, че знае всичко. Не знаех какво повече да предприема, всезнайкото Дорчев също очевидно не знаеше и най-после бе предпочел да мълчи. Л. Дилов, МСП, 152.