ВСЕИЗВЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕИЗВЀСТНО нареч. Обикн. с гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Книж. За означаване, че нещо се знае от всички, известно е на всички; общоизвестно. Всеизвестно е, че ония, чиято професия е да развеселяват другите, обикновено са мрачни хора! Р, 1926, бр. 225, 3. Това, че той е корумпиран, беше всеизвестно, но всеки си мълчеше.