ВСЕЛЮ̀БЕЩ

ВСЕЛЮ̀БЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича всички; любящ, любвеобилен. А Бог-отец отблъсне ли принесения дар, / от женствена и майчина любов и скръб събран, / ще впиеш ти — родителко — проляния нектар / във своите вселюбещи, приемащи недра. Е. Багряна, ВС, 61.

Списък на думите по буква