ВСЕМИЛОСЪРДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМИЛОСЪ̀РДЕН, -дна, -дно, мн. ‑дни, в обръщение за м. р. ед. ч. всемилосъ̀рдни, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на бог — който проявява милосърдие към всички и за всичко; всемилостив. Той се извърна на юг и зашепна: "Хвала да бъде на Бога, господаря на световете, / на всемилостивия, всемилосърдния". Ст. Дичев, ЗС I, 467.