ВСЕМЍР

ВСЕМЍР, мн. няма, м. Книж. Вселена, свят, космос, макрокосмос. — По безкрайното пространство на всемира са пръснати милиони и милиони тела, които наре‑

кохме небесни тела. Г. Томалевски, АН, 19. Кометите — тия редки гости на нашето небе, принадлежат към най-загадъчните явления във всемира. ПН, 1934, кн. 2, 22. И в мен, и около съзвучно, стройно / бий пулса на безкрайния всемир. Н. Ракитин, ППВ, 21. Сега — когато вдъхновени братя / разбулват властно тайния всемир / и техните звезди / през тъмнината / ни сочат път към неизбродна шир,/../ върви натам [старост], / денят където гасне, прием където ще намериш ти! Л. Стефанова, СКО, 12.

Списък на думите по буква