ВСЕМИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВСЕМЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Книж. Който се отнася до всемира, до вселената (в 1 и 2 знач.); вселенски, космичен, космически. Щерна от неугасим светлик — всемирна порфира от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Н. Райнов, БЛ, 123. Уран обикаля по своята огромна орбита, като се подчинява на всемирния закон на тяготението и на преобладяющето влияние на слънцето. Д. Витанов, НС (превод), 126.
2. Който се отнася до цялата земя, до всички страни и до човечеството; всесветски, световен. На руската мисъл предстои още широко поприще за развитие и за творческа деятелност; .. Тя има задачи благородни да гони в областта на духа, както и във всемирната история... Ив. Вазов, Съч. XVI, 165. Името на гениалния писател-реалист Лев Николаевич Толстой се ползува с всемирна известност. Лит. X кл., 49. Александър основал при западните Нилови устия нов град, наречен в негова чест Александрия, който наскоро станал стоварно място на всемирната търговия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 245. Умира планетата./ Мина ѝ модата./ Очаква ни всички/ всемирен потоп. В. Сотиров, ЛНП, 37. Всемирна война. Всемирно изложение. Всемирна слава.
◊ Всемирно време. Астрон. Средното слънчево време на областите и държавите, разположени по началния (нулев) гринуички меридиан и около него, което е с 2 ч. по-назад от българското време. Всемирно притегляне (привличане); всемирна гравитация. Физ.; Всемирно теготение (тяготение, притяжение). Остар. Книж. Според теорията на Нютон — взаимно притегляне на всички тела във вселената с определена сила, която е право пропорционална на масата на телата и обратно пропорционална на разстоянието между тях; гравитация. Законът на гравитацията представлява един универсален закон за цялата Вселена. Затова той се нарича и закон за всемирното привличане или всемирна гравитация. Астр. XI кл, 1964, 48. Голяма роля за изясняване движението на кометите изигра фундаменталният закон, открит от Нютон за всемирното привличане. ВН, 1958, бр. 2210, 4. Нютон не е правил такова силно умствено напрягане, когато е откривал великия закон за всемирното теготение. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Притяжение всемирно е такава сила, от която всички части във веществото взаимно ся теглят да ся сближат една с друга. Н. Геров, ИФ, 8.