ВСЕМОГЪЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМОГЪ̀Щ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемогъ̀щи, прил. Книж. 1. Който има неограничена сила, могъщество, власт; всесилен, всемощен. В грижите и в страха тя се надяваше на всемогъщия бей

— той ще я освободи от тия грижи и тревоги. Д. Талев, И, 419. — О, да-а!... Едно време имаше всемогъщ господ на небето, от когото зависеше всичко на земята. О. Василев, Л, 26. // Който притежава голяма мощ и трудно може да бъде победен. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир — и завещал / на синовете си държава всемогъща. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165.

2. Обикн. за чувство, мисъл и др. — който е много силен, който се проявява в много висока степен и може да направи, да преодолее всичко; всесилен. Тежко беше да го убедя да остане дома и да варди бащиното ни огнище, но братската любов е всемогъща. После дълги молби брат ми са съгласи да остане дома. П. Хитов, МП, 10. Всемогъща вяра.

3. Като същ. всемогъщият м. Рядко. Бог; всевишният, всесилният, всемилостивият.