ВСЕМОЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Поет. Всесилен, всемогъщ. Като борец и мене откалиха / всемощното време / и вечната съдба — / и мои, и твои властелини! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 25. Богатството е всемощно. БДн, 1909, бр. 22, 2.