ВСЕМОЩНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМО̀ЩНО нареч. Поет. С всичка сила, мощ. А понесени високо, палим слънцето и греем — / .. / и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем,/ пеем гордо — и всемощно благославяме света. Хр. Ясенов, Събр. пр, 57. Задружно проехтяват църковните камбани / и светла вест се носи: повтаря я всемощно / разбуденото ехо в намръщени балкани. П. К. Яворов, Съч. I, 17.